Има няколко града в света, с които сградите са неразривно свързани. Няколко примера за известни сгради в различни градове по света: Статуята на свободата в Ню Йорк, Бранденбургската врата в Берлин, Кремъл в Москва, Биг Бен в Лондон, Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, Дворецът на културата и науката във Варшава и т.н. Париж също има своя сграда, неразривно свързана с него. Тази сграда е Айфеловата кула. В цивилизования свят има много хора, които веднага ще припишат Айфеловата кула на Париж.
Както при повечето сгради от този тип, около Айфеловата кула има много любопитни неща.
1. Противно на общоприетото знание, Гюстав Айфел не е единственият създател и автор на кулата, кръстена на него. Вярно е, че идеята е създадена в неговото архитектурно студио, но нейни създатели са Maurice Koechlin и Émile Nouguier. Те, заедно с Гюстав Айфел, подават и регистрират патент през 1884 г. В края на 1884 г. Айфел става едноличен собственик на идеята и дизайна, като изкупува всички авторски права от своите сътрудници.
2. Строителството на кулата започва през 1887 г. и Морис Кьохлин става ръководител на тази рискована задача по онова време, ставайки ръководител на строителството.
3. Идеята за построяването на Айфеловата кула е свързана с честването на 100-годишнината от избухването на Френската революция през 1789 г.
4. Айфеловата кула е проектирана като стоманена конструкция с височина 300 метра, а с пилона на флага на върха й е висока 312,27 метра. В момента кулата е висока 324 м поради антената, прикрепена към върха й.
5. Кулата е изградена от 18 038 метални части, които са свързани заедно с 2,5 милиона нитове. Цялата конструкция се поддържа от четири 25-метрови основи.
6. Според изчисленията цялата кула, включително бетонните колони, тежи около 10 000 тона. Боядисването на цялата конструкция изисква около 50 тона боя.
7. Цялата конструкция е издигната от екип от само 250 работници. Работниците се суетяха да издигат конструкцията по 10 часа на ден. На 31 март 1889 г. работата е завършена.
8. На върха на кулата има малка платформа, за да стигнете до нея, трябва да изкачите 1710 стъпала от земята. Туристите, които решат да изкачат достъпната им част от стълби, имат по-малко за изкачване, в зависимост от това кое и до кое ниво искат да стигнат. Има асансьор за мързеливите.
9. Когато отвори врати Айфеловата кула, тя беше най-високата сграда в света. През 1930 г. тя губи палмата в света на Chrysler Building в Ню Йорк.Във Франция обаче детронирането на Айфеловата кула става едва през 1973 г. благодарение на военен радиопредавател в Саасак.
10. Според първоначалните планове кулата трябваше да бъде демонтирана след 20 години. За щастие този план не беше осъществен и до ден днешен е символ на Париж.
11. В момента Айфеловата кула се посещава от приблизително 67 милиона души годишно, а повече от 250 милиона души са минали през нея от отварянето й до днес.
12. По време на Втората световна война до кулите можело да се стигне само по стълби, тъй като асансьорите били блокирани поради срязването на окачващите въжета. Германците планираха да поставят огромно знаме със свастика на върха на кулата, но поради твърде силните ветрове, духащи на тази височина, това намерение беше изоставено след първия неуспешен опит да бъде развеяно.
13. В ранните дни на френското автомобилостроене автомобилната компания Citroen използва Айфеловата кула като огромен рекламен банер. Банерът е направен от 250 000 електрически крушки и така е вписан в Книгата на рекордите на Гинес.
14. Айфеловата кула често се използва за различни интересни и понякога екстремни спортни състезания, първото от които се провежда през 1905 г. и е свързано с изкачване навреме до нивото на първия етаж. През 1923 г. известен Пиер Лабрик е първият, който слиза с колело по стъпалата на кулата.
15. Човешките трагедии също са свързани с Айфеловата кула. По данни на полицията около 400 души са загинали при падане от различни места по цялата височина. Повечето от тези 400 случая са били самоубийства.